В южната част на страната се намира един от най-красивите български градове, известен още и като родното място на Апостола на свободата Васил Левски. Това е Карлово, а село Иганово е разположено на територията на пловдивска област и административно се пада към карловската община. Ако искаме от селото да стигнем до града, се налага да вървим в западна посока за не повече от 12 км, като от общата му площ малко повече от 500 декара са отделени за жилищна площ. Останалото разпределение е за обработваема земя, пътища и пасища. Историята на това населено място може да бъде отнесена още от епохата на дълбоката древност и по-конкретно от неолита. Още тогава са открити следи от живот. Епохата на желязото и особено Античността са също много добре застъпени от гледна точка на изследователите, а едновременно през вековете местното население е изпитвало предимствата и недостатъците да живее тук. Всичко идва от разположението му на пътя Пловдив – Ловеч.
В северния край на сегашното Иганово се е намирало старото селище, което също така можем да отнесем и към гробищната му част. Все още точно през това място минава пътен участък от римски път, категорично свидетелство за наличието на оживена дейност. Когато през пети век се стига до окончателното падане на Римската империя, съвсем естествено започват да личат следите от византийската култура. Двете крепости в южните поли на Стара планина са датирани именно от епохата на Византия, която е всъщност естествен продължител на римляните. Охраната на прохода по течението е основната функция, която крепостите изпълняват и които нямало да бъдат построени без активната намеса на прочутия император Юстиниан. Военните нашествия в посока север-юг и обратно постоянно карат местните жители да се чувстват в опасност, като главният фактор е близостта до Траянов проход. Трябва да дойде петнадесети век и да се установи могъществото на османската империя, а преди това селището постоянно е притежание ту на византийците, ту на българите. В същия период една голяма част от хора, живеели в северната част на Пловдив, тръгват да бягат и така се заселват по тези места. Те са павликяни и са основоположници на мястото.
След 16-ти век освен български павликяни, на територията на тогавашното село Иганово живеят и такива с мюсюлмански корени. Горе-долу по това време се случва още една любопитна подробност, оказала се в крайна сметка с историческо значение и дълготрайни последици за павликяните. Мисионери от Ватикана тръгват по тези места с ясната цел да установят католическата религия и да принудят павликяните да сменят вярата си. Те успяват и по този начин още веднъж се демонстрира могъществото на папската институция. В дните на Чипровското въстание пък, което избухва през 1688-ма година и в което участват българи католици, един от османските нашественици тръгва по поречието на река Стряма, като крайната му цел е да стигне до София. По пътя си унищожава всяко едно село, а името на този човек е Осман Йеген. Минавайки през участъка Одрин – Пловдив, дава огън на всички къщи и села, които види. Павликян и Дъбене са последните села, изгорени от Осман Йеген.
